Едва докосвам...
светлите коси
разресвам с кокалено гребенче
мечтите и
а тя
прекръстила ръце
на коленете
/почти забравила мига
и дните си/
със сведени очи
излъчва чистота,
така болезнено далечна.
В девичето сърце
покълва самота.
И вечност.
Няма коментари:
Публикуване на коментар