8/27/2011

...

Едва докосвам...
светлите коси
разресвам с кокалено гребенче
мечтите и
а тя
прекръстила ръце
на коленете
/почти забравила мига
и дните си/
със сведени очи
излъчва чистота,
така болезнено далечна.

В девичето сърце
покълва самота.
И вечност.

Няма коментари:

Публикуване на коментар