Си...

Този ден е честит...
Помни още Зората лъчиста..
Помни малкия свят, търкулен
към земята ни сива.
Двете светли очета,
косиците меки, вълнисти...
сърчицето звезда,
от което Любов се излива.
Още помни съня си,
погален,
как нежно люлее
в колесница небесна
звън от чистото бащино Слово.
И до днес този ден
в утро истинно, чудно светлее.
И прелива вълшебства
в сърцата, за жертва готови.

И добре че те има...
роса от божествено цвете,
разменило дъха си за форма,
за служба,
за болка...
В този ден се откъсна,
но тук като Слънчице светиш
и земята разцъфваш с очите си...
толкова...
толкова....