Докоснах се до влюбените точици
на плувналите стихчета в очите ти.
И мъничко си взех, като оброчица,
с която да запазя в мене дните ти
заплели ми венче от тихи ласки
една след друга пламенно отронени.
А после... времето им сложи маска -
букетче от лилави анемонии.
Няма коментари:
Публикуване на коментар