объркани сезони

Почти е пролетно навън,
цъфти морето
с усмивките на жълти портокали.
Една вълничка се топи в небето
и облачетата любовно гали.
Две розови глухарчета попърхват
от пухчета - невидими звънчета,
закачат вятърко, разказал първи
за малкото кокиченце в полето.
Часовника на времето тиктака
овесил по стрелките си тревички:
- Побързай, Пролетта и тебе чака,
не се заравяй в есента самичка.
А аз потъвам в нищото наум -
листенца от мълчание се стичат,
откъснати с рисуваните думи
на ангелчето, дето си обичам.
И си оставам там, при есента,
защото всяка пролет ми е снежна.
И с топлите сълзи на любовта
заспивам в златотканата си вечност.