обстоятелства

Поредната бариера
има металически вкус на ръждиво.
А аз все така гледам към пътя...
и гледам...
оглеждам се,
и понякога стрелям
с онемели слова...

... и тогава прегръща ме сивото
от дъждовния сън на пороите
и на зениците...
и тогава достига ме
пак отново онази мълва
зад решетъчно бавния
недоносен отрязък на времето -
наранени очи,
наранени... до писък без звуци...

и дочувам се
тихичко
- как си, догони ли птиците...
с две ръждиви криле...

и нали,
нали си добре...