8/25/2011

огърлица

Любовта ми с теб
е низ от миниатюрни детайли,
излъчващи романтика, финес и чар.
В сребърни клетчици засияли
тръпнат малки, прозрачни сълзи.
Някъде по средата имаше,
мисля, лунен камък...
вече не помня... толкова много блясък
цветове заличава. Само
усещането за мекотата му знам как пълзи...
Не я нося, нямам никакви подходящи бижута -
комбинациите се получават по вкус,
по възможност, по мярка.
Все така ще стои скрита в кутия от порцелан.
Може би ще се окича, когато отново
изиграя Чочарка, с два натежали с надежди
куфара по залутани друмища,
или някъде по дълбините на Рона,
по - необятни /когато си сам/
и от световния океан...
Когато тихичко я поглеждам... се питам -
има ли още от онези парашутни балони...
като дете в Кападокия ме повозиха на един,
беше страшничко, мислех себе си
за разчленена на части,
без ръце,
дрипава кукла в агония,
тръгнала към страната на Оз...
Беше обаче приятно да се рея измамно
по необятния вятърен коловоз.
А проблясва... как да я омърся с моите
разпарцалени останки, разхвърляни покрай
замлъкналото ми отдавна пиано.
Потъмня и среброто
от непрестанните, изпепелени до низост
симфонии.
С тях притъпявам длетото,
заиграло в сърдечните ми артерии.
Надежда за близост са.

И все пак... ще я запазя.
Може тя да ми помогне да те намеря.

Няма коментари:

Публикуване на коментар