недостатъчност

почти съвършенство...
изгряло в раними зеници
почти тишина
в упокоя на слабия глас

почти светлина

в неподвижния полет
на птица
с нечовешка душа
долетяла със утро
за нас...

не се ли страхуваш...
от мрака
студа
или зимата...

не се ли откъсваш
завръщайки земния бряг

в сърцето ти има ли...

има ли
място за гибели...
нацъфтели в сърцето ми
с тежкия
пагубен страх

страха, че си слънцето...
свило до зрънчице сянката
свило до космос от микровселени
греха
в който те срещнах
и коленичих със малкото

малкото вяра
надежда
и обич
в Духа