В просънните сълзи на утринта
послание от Слънцето съзирам -
две тичинки, познали Любовта,
притихнали, в мълчание умират.
Прегръщам ранобудните цветя
и моля, като тях да бъда ничия
пред извора на живата вода
където жадна с тебе коленичих
защото в благодарност се рои
отнетото, и се завръща, ничком
когато чистото благодари.
И изоставя бъдното. И личното.
Няма коментари:
Публикуване на коментар