не съм сама...

Не съм сама...
макар... ръцете пусти са..
и слепи са
копнежните очи.
И свива тишината ми
беззвучия,
и стихнала,
душата ми мълчи...
Не съм сама,
прегърнала съм вярата,
и я разлиствам в мъничко
ухание,
застопорило пътищата стари,
където бях без Теб.
И бях незнание.
И в този миг...
зарита в неразбиране,
изправена пред
родните ми съдници
щастлива съм -
заблудите отмират.

И зрънцето надежда
се завърна.