без теб

Без теб...
очите ми
две неизпълнени вселени
преливащи в нюансите на мрака
незрящи
лутат в тишина
копнежа си...
да се дочакат...
да се намерят
в извора на времето
в пролуките, разкъсани от нищо
в мига, когато раждат се
дъждовните сълзи...
от само лъч любов...
от тихото дихание
когато в слепотата си
Те виждам...