8/21/2011

бели багри

... дихание в стъкло.
Сърдечен здрач.
Утайка, проследила тихо
пулса.
Затвор от красота - на миг разкрач
от соковете жизнени...
И плъзва
по вените ми
капчица Салют
за разреза, обагрил сетивата
и разделил в изтерзаната гръд
гальовната прегръдка на цветята...

Къде си... мое истинно ухание,
изпълнило света
с тъй чисто бяло...
Чупливи са обагрените
длани...

... а Любовта е вечна.
И е цяла.

Няма коментари:

Публикуване на коментар