Заспиваш ли сърце...
Една умора
притихна в тишината
на дъха ми.
Усмивка засия
в света на хората
и ме завърна
в шепота...
и в думите...
И преброих откъснатите
мисли
покапали по лунната пътека,
където две желания
златисти
напяваха изгубена утеха...
Където се разливаха простори,
и светлина рисуваше мълчания...
притихна до сърцето ми
умора
и ме преля в лелеяно незнание.
И времето препусна из ръцете ми.
Не ми достигна сън,
да го завърна.
Една сълза покълна
вместо цвете
и освети
пределите ми смъртни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар