Диалектично

И ако волята Му отреди
да си далече...
няма да съм близо.
Ще запечатам бледите следи
под ризата Му,
която ще наметне над света ми
ако прекъсна
жалкия си полет
отвъд спасението...

Ала късно е.
Когато си единствената пролет...
Когато си
живителния извор
сред нотичките в мъртвата ми песен.
Когато си сърцето ми...
И избора
предопределя само истината... -
лесно е,
да си повярвам, колко съм небесна
и как ще те спечеля в светлината,
а всъщност те изгубих...
по отвесната,
забита като кръст
отвъд земята ми.

И смисъла да съм, и да ме няма
е само в тишината на сърцето ми,
изпълнила единствената рана -
да си така далече от ръцете ми...