децата на Газа

Тихо се сипе първия сняг...

Една детска усмивка
между капките черна мъгла
разтваря секундите взрив
и над белия свят от разруха
разцъфват камеи...
И алени трели
/сърца, като светла стрела/
изпълват синчеца
в очите на моята песен...
поела в спокойния сън на дете
от Лазурния бряг...

аз не спирам да пея...

... и песен са...
свитите пръстчета
стиснали кукла от страх
и мъртвите венички
стоплили смазано цвете...

светулките днес ще са много...
... и белия грях
в съня на детето от Изток...

Прости ми ръцете...
те нямат
посока
в омайните Ти висини.