съкровищата на съня

Преди да е настъпила нощта
свали от раменете си небето
и нежносинята му светлина...
И поеми с ума си радостта
на златната симфония, където
най-финното се къпе в тишина.

Танцувай до зори омаен валс
и дишай химните, стопили мрака
с докосване до вечността...
И буден щом се разпознаеш в нас -
разлей богатствата си, без да чакаш,
за да остане златна светостта...

И всичко дай, до капчица излей го
към жадните за глътчица утеха
преди да е настъпил час вечерен.
И нека в дните ти заряда пее
понесъл Утрото си към човека
в което Истината Му се лее...

Така далече от съня астрален
поел към новото, върни искрата
към търсещите светове
и ще изваеш и дъха венчален,
с отдаване на Светлината,
която Името му ни зове.