Когато се откажа да се скитам
и в мен заглъхне воя на копита
и спре задъханата ми душа,
ще се превърна в парцалив
бездомник
погубен от претърсване
и взиране,
но устните пресъхнали
ще движат
онези шепоти, които
още помнят
молитвения писък, скрит
в очите ми...
Повярва ли тогава, че
се спирам...
И не видя сълзите ми...
Няма коментари:
Публикуване на коментар