8/21/2011

съзерцание

Чисто Едно.
Разпокъсано бяло небе.
По кората на ствола ми -
хиляди тъмни кълвачи.
Вятърен полъх,
любов - разделена на две.
Няма да плача...
от мъка...
Аз няма да плача.

Връхчета светли -
филизи събуден пламтеж.
Слънчева гайда.
Ресници, покриващи здрача.
Тихо докосване...
нежен, невидим растеж...
Няма да плача..
От щастие.
Няма да плача.

Няма коментари:

Публикуване на коментар