Пораснало бе моето момче.
Видях го в друга светлина, която
преливаше от ангелски звънчета
и нямаше истории и дати.
Обувките му бяха звездоход
а копченцата - стълбичка навътре
прокарваха незнаен, таен брод
към чисто и непредвидимо утро.
И беше с вратовръзка на мечти
и на безкрайни, ничии небета.
В очите му как слънцето блести
видях, и как усмивката му свети.
И на ревера - мъничкия цвят
покълнал, за да ме усмихне.
До днес затопля странния ми свят
в студеното на роклята ми стихнал.
Няма коментари:
Публикуване на коментар