Смалени шапчици. Коминче пуши.
Проблясва газениче в тъмнината.
Измръзнало врабче се е заслушало
в затихващите стъпчици на вятъра.
Студено е. Рогозката трепери.
Бастунче и забрадка се прегръщат.
Огнището искрица е намерило,
но огънчето му не се завръща.
Отишло си е. С белите пъртини.
Шейната на живота го е взела.
И само топлинката на отминало
една душевна тихост е запрела
като мълчание, след благослов.
Като дантела, по саванче бяло.
В студеното. Като любов...
И като зима. И като раздяла.
Няма коментари:
Публикуване на коментар