Девет глътки мълчана вода,
китка еньовче, сребърен пръстен.
Новолунно сърце. И следа
в самодивски биваци покръстена.
Бели думи за бяла любов
в пиперливия извор на мрака.
А чернее по мен благослов,
татуиран с кръвта на дочакали.
В този бесен септември мълча
без език, без очи, без разпятие.
Девет глътки измяна гълчат
в тишината на девет проклятия,
зографисани в бялата гръд
на надеждата ми за име.
В малко възелче - нежно, до смърт
обещах на света - ще ме има.
Няма коментари:
Публикуване на коментар