По най - болезненият белег на душата
искри една незнайна падина.
Вървим по него духове и хора
и падащи, и тъжни, и възторжени
и пеещи...
и стенещи,
и слепи.
Не е намиране, и търсене не е.
Но ето - в миг на лека безтегловност
една ръка разлиства небесата
и като нежна и изстрадана мелодия,
попила светлите зеници на зората
(в най - тъмното на земния ни свят)
се случва среща, малка и беззначна,
притулена между стени и къщи.
Гальовното огниво на Аврора,
с омаен аромат на тиха роза.
Няма коментари:
Публикуване на коментар