Приседнала на крайчеца на времето
е песента ми днес
и с пръсти, тънки, като птичи полет
изтегля ибришимите на утрото.
Бадемова дантела с карамел,
разпръсната над мокрите ми мигли
изронва пита неживяна
есен,
а в моето сърце жужи, жужи...
и слепва капките на любовта
с копринения спомен за дъха ти.
Няма коментари:
Публикуване на коментар