Ретро

А нощите на този бряг са сини
и тихо те подканват 
да се влюбиш.
Насън да изплетеш дантела нежна
от лунната забрава над вълните,
с която да покриеш самотата си.
Да пипнеш коминочисташ във бяло
и после да докоснеш през пространствата
една ръка,
сърце
или носле )
разчитащо душата ти сред римите,
сред нотите,
през пясъка на времето.
Или по прага доловим на смисъла,
когато в полунощ
една звезда
потъва в неизречените думи.