7/13/2017

Безсъние

Ръцете ми са корени, 
не мога
да свия с тях венец на утринта.
Една безмълвна, тихичка тревога
танцува с аромата на жасмина.
Сега е късно,
мислите пламтят,
подобно факел, грейнал
и отминал,
а аз събирам нежния му прах
и с рими украсявам вечерта.
Дали от този глас ще плисне звън,
по който да пристъпи моят сън...

Няма коментари:

Публикуване на коментар