Какво би струвал този свят без теб,
желание, да помълчиш с реката.
Да хрупнеш морков в старата конюшня
и да целунеш Атом през прахта.
А после да овесиш на стената си,
наречена за накъсмет подкова.
Да полетиш насън над равнините
и в гривестия залез да потънеш.
Какво би струвал този свят без теб,
желание, да го обичаш смело,
с до кръв издрани от трънака пръсти,
протягащи малини и любов.
Няма коментари:
Публикуване на коментар