Дъждовен назар

Защото тази вечер е различна...
тъй някак бледа,
тиха,
дъжделива,
и босонога с капките се стича
по крайчеца в сърцето ми,
отива си;
отнася нещо,
нещо твърде нежно,
и скрито от стрелите на очите,
от клетвата на тежките ми вежди
и мрачната поема на сълзите ми.

Защото тази вечер се изрони
като теспих, разпръснат по тревата
за мен остава дребна нишка спомен
забодена в ревера на душата ми.
И утре като съмне ще позная:
надеждата е мъничко мънисто
изгубено в началото на края
на нашия горчив, семеен пристан.