Понякога...
Дали е лековито?
Да си ранено късче от безкрая.
Душата ти - от светлина пропита
да бъде само нищичко незнайно.
Да нямаш имена, да нямаш думи.
Светът да съществува извън тебе.
И да си малка капчица безумие
в онази бездна, рееща безвремия.
Понякога... Да си извън графата
впечатала човешкия ти договор.
И само бегъл сън да е съдбата ти
в покоя на безименните богове.
И в Другият, чието име ние
познали - непознали ще откъснем
в деня, когато любовта повие
с ефир и блян човешкото възкръсване.
Няма коментари:
Публикуване на коментар