5/04/2014

Любовна лирика

Не знам, дали си струва този стих...
За тебе аз разказах сто безкрая.
За капката живот, която пих
и пия още - жива съм...
Не зная.
Не зная и дали те има там,
където те нарекоха словата:
по страниците бели,
из романите,
по редовете, ваещи ръката ти
подобно благослов, над тъмен ден.
Защото мрак царува в моя делник
от онзи миг, когато плисна в мен
и ни закле, да си останем верни.
А верноста ни... - остра тишина
разделяща като саван душите.
Не знам, дали със стих по ранина
си струва да пресичаме очите си.







Няма коментари:

Публикуване на коментар