Дълбоко някъде из мен рисува пътища кръвта ми.
Зовът на дивно непознато ехти с незнайния си глас.
Букет от спомени и сенки, пренаселявали света ми
до този миг, до този миг... чертаят минало в анфас.
Изписвах страници, рисувах лица и профили човешки.
Създавах родни брегове и сливах изгреви с нощта.
В изпосталялата душа на този "аз" събирах грешки
и ги нагъвах до една в сандъка тежък на света.
Но в този миг - две думи само - преди да тръгна, обновена:
В ръцете си държа не теб, надежда с минали черти.
Аз стискам две ръчици малки - две половинки от вселена
която утре ще създам, без звук от твоето "преди".
Няма коментари:
Публикуване на коментар