Такава я приемам любовта -
прозирна като езерна сълзица.
Покълваща в сърцето на пръстта,
зареяна в просторите на птиците;
ранима и безмълвна, като дъх,
и като сянка вечерна уютна.
И мека, като плюшен земен мъх
по който пръсти морни да отпусна.
Такава я обичам, ала Тя...
в очите на сломените извира.
В душата на погубения свят
на хиляди страдалци се провира,
прегръща занемелите очи
на черните вдовици на съдбата
и дрезгаво в гласчетата звучи
с осиротяла песен, на децата им.
Под мирните нозе на моя Бог.
В джендема почернял на въглищаря.
И само там с любовния си рог
врати небесни за света разтваря.
Няма коментари:
Публикуване на коментар