Съкровено

 На Васето

Да можех да отнема от тъгата
на тежко разпилените ни вечери.
Да спусна портокалчето от злато
през снимката на залеза далечен,
да плисна от росата ни, да стъпя
на спомена от сол, и да повия
очите ти, от прилива окъпани
с най - топлото призвание на "ние".

Защото този свят е вледенен
и толкова е малко тишината.
А детското у теб или у мен
е скъпоценно някак, някак свято е...
защото го опази, и отвътре
с душа на непокорна Пипилота
ти победи посягащите смърти.
И подпечата с красота живота ни.