Присъствия

Отрониха се чуждите съдби
като листенца в утро буреносно.
В сърцата ни отсъствие кърви,
душите са стрели мълниеносни...
Протягаме ръце - незнаен знак
по всички направления в живота
и слизаме до същността си чак,
преглъщайки с очите си каквото е.

А толкова е просто - аз и ти.
И слънцето по капките дъждовни.
И времето, преди да отлети
към дюните на пулса ни отронен...
И думите, в които се тълпим
преди да разчертаем тишината.
И само аз и ти. И си мълчим,
превързани с цвета на красотата.