Поленче

Какво сме ние?
Прах или прашец...
Дали задъхваме,
или топим до сладост?
Умът ни - тетивата на стрелец,
сърцето ни - девича песен.
Радост.
От прашните копита на гнева
до ехото в човешките желания,
през сълзите задавени, рева
на лудналата кръв...
Като ридание...
ефирен дъх, познание и мир
заради тишината от смъртта ни,
която сътворява елексир
от другата страничка на света ни:
пчелица, за чиито пипалца
утайката ни прашна е животът.
Дали от пръст или пък листица
на цветенце сме ние?
Не защото сме.
А простотата в нас - безшумна прах.
Която оживява и дарява.
Или по другому - когато в пълен мрак
потъва личността ни. И престава.