* * *

От тебе ми остана само капка...
Но блатото в сърцето ми гори -
неохраняемо, достъпно и уютно.
Защото тежестта ти е роса -
поглъща всеки атом светлина
и с всеки дъх към теб ме доближава...
Ръцете ни - студена неподвижност
израстват в кръст към ничието дъно.

Върни ме от предишните наличности.