Понякога, в настъпващия ден
едно "Здравей, момиче" се събужда.
Понякога... ни няма, тебе - мен,
светът не се завихря с мисли, нужди...
Понякога дори до непознат
но толкова приятел, смях извира
и се изправяш - силен, пребогат
отвъд света, из който левитираш.
И се отронва... някак си, така
едно "Благодаря". И заминава.
Остава миг. Приятелска ръка.
И в него ти. Завинаги оставаш.
Няма коментари:
Публикуване на коментар