Някой ден ще се върна...
в този празен, измислен,
безмилостен вътрешен свят,
някой ден ще напусна за миг
трепетликите под прозореца ми.
Няма да ти нашепна
нито думичка в пустите вечери;
нека пада над нас
само тежка до смазване, вътрешна тишина.
Леко ще те прегърна...
И в най-сладкото ъгълче на онези изстрадани устни
ще удавя очите си.
Моите грешни очи,
от които боли светлината ти.
Истинска.
Мека...
После пак ще се върна при стария източен бряст
и ще помня,
завинаги:
"Пак си неискрена,
днес ти пак си неискрена,
Меги."
Няма коментари:
Публикуване на коментар