В една рибарска привечер ти писах...
Разказвах ти за флейтата на залива.
Самотна е, като дете орисано...
Красива, като младоженски калии.
Безмълвна свири. А свирнята ражда
венчалните окови на живота ми
от нежния Сароз, с онази жажда,
с която Шехризар топи каквото съм...
до мъничката пейчица в съня ми.
До есенния звън, назад изгубен.
В една рибарска привечер светът ми
бе точно както някога бе - влюбен...
И аз познах... познах те... тъй далечен,
и толкова навътре в мен. До чудо...
В една ефирна нощ, на мен обречена
ти писах, че когато се събудя
от онзи сън, и се завърна в тебе
ще бъда не жена, ще бъда нота
от флейтата на залива, облечена
с най-бялото ефирно на Живота Ни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар