В окопите на миналия ден
една сълза роди се неизплакана.
Животът-химн, от нея споделен
покапа като слънце недочакано.
Преля се над разцъфналия мак,
над пъстрите поля, над висините
и плисна в самота и тъжен злак
запомняйки завинаги очите ти.
Неустоимо, в нежна ранина,
където в мене тихичко те има:
докосване любимо, светлина,
дихание. Любов неутолима...
25.03.2012
София
Темата с "окопите на миналия ден" ми е много близка. Затова си откраднах нещо от "анонимния" и ти пращам:
ОтговорИзтриванеЦветовете на тъгата
Ти цвят ли си? Аз цвят ли съм?
За нас дъгата тайнство ли е?.
А вечерта дали ще ни попита?...
Но клепнаха цветът,
дъгата, тайнството, ти, аз...
И всичко е забрава...
Сега ти пържиш тиквички.
Децата ни са гладни.
Аз режа хляба на филийки.
Като дъга е шарена покривката.
Салфетките са весели.
Какво да кажа повече...
И за какво са всичките въпроси,
щом тиквената ни вечеря
нe пита, а ни отговаря...
А ако може да въпросна,
докато с тебе се живеем...
Ти цвят ли си? Аз цвят ли съм?...
... дали трохиците по масата следа са
ОтговорИзтриванев която да открием път за връщане...
Дали от бялото мехурче на кутрето
до утре ще остане парещ спомен.
Дали цветята имат от най-сивото
в дъгата на сърцата ни, над къщите
и кухничката малка, там където
животът ни отмина, неотронен.
Не ме кори, съдба, че хляба ничий е, а виното от обич изветрява. Не ме кори, че още го обичам а Те пожертвах и Те изоставих..
Не ме презирай за дъха човешки, надвесен като сянка над света Ти.
Две малки палета, сълза - почти момчешка. И тиквичките.
Те са любовта Ти.
...обичам, но не искам това от никого
ОтговорИзтриванене разменям за монета, користната празнота.
Звъна й още в мен тягостно отчетливо брои
дните на продадени мечти...
Не мечтая вече, реалността ме не докосва
Обичам, но не искам - Нищото повика ме...
(хей така - ǝsoɹ ʇǝɹɔǝs, написах го на дъх, без време.)
Целувки! За теб..
Видя ли - магьосница на словото си ти!
Таня Пандова
Благодаря... :)
ОтговорИзтриване