Пъстропола Пролет заигра
тази сутрин в нашата градина.
Вятърко полите и събра,
пръсна ги навред и си замина.
Закачливо чух го да звъни
в кукуряка, цъфнал надалече
и да скрива зимните слани
в бялото му гиздаво елече.
После духна – палавник любим
в близалцата на едно кокиче
и досущ вълшебен, чуден мим –
в плитките на моите момичета.
А едно глухарче в розов цвят
с малки като мравчици прашинки
разпиля над малкия ни свят
и над пъстрополата градинка
хиляди безбройни балерини-
луднали като във танц дервиши.
И преди мигът им да отмине
в римички успях да ги подишам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар