3/19/2012

Сами

Хабиб...
Сънят ми ме напуска неспокойно...
Търкаля топчета от шарено стъкло.
И в сенчестия спомен за покоя ни
листенца от велур разменят мисли.
Рисувам измерения с очи
и между тях - душите ни.
Било ли е...
Било ли е да не осъмнем двамата
след прага на човеческите смисли.
Подай ръка... Не ме кори за запада.
Кръвта ми беше бяла. Днес е златна...
... в теб
и северният вой на ревността им
не ни мърси.
Не ни докосва даже.
Очите им... далечни са за изтока
и плуват в неизбежни вероятности.
Очите ти са изхода от мрака ми
и няма и на сън да им откажа
... в мен.

2 коментара:

  1. Мег, това което харесвам в теб е търсещият дух.
    Застанала на границата между Изтока и Запада искаш да уловиш тънката нишка, която ги свързва.
    Тук, на Балканите е този кръстопът и по моему нишката е неуловимата пътека. Тя е нас и е по-силна от нас.
    Поздравявам те за смелостта да споделяш. Аз се отказах, защото обществото ни много загрубя.
    Доста се разбъбрих, за което се извинявам.
    Хубав ден!
    Цаня

    ОтговорИзтриване
  2. Боже... благодаря ти за разбирането...
    Ако знаеш колко пъти искам да се откажа...
    Но от кое? Да казвам истината?
    От родината си... или от тази на децата ми...

    @--;---

    ОтговорИзтриване