След всеки разрез се излива здрач
с иглите на росата ти прободен.
В каналите на сухите ми вени
потича жажда
гъста като восък
и вае в ноти слънчеви ели.
От млечния ми път звучи канела
разспръсната в пенливия ни спомен
като ресница плач
в сълзица плоска
притисната от каменни мъгли.
...
Отпивам ги...
Зехира ме обгръща.
Очите ти изплуват атонално.
Мелизми от красиви пеперуди
кръжат навътре
а навън е есен...
Рисувам те,
рисувам те... завръщам.
Все още влюбена. Изкусно е. Банално.
И точно като в списък със заблуди
прихващам скалпела.
И чувам:
"не..."
...
По нотната ни стълбица изгрява
и слиза малко огънче надолу.
И вместо опашати мелотонове
в чертичките ни се изнизват капки.
И цели са, и трети, четвъртинки
като зелени кълнове наболи са...
мелодия от виртуозни стонове
напомнящи как устните ти
сладки са.
...
Отново здрач.
И слънчеви резци.
Захапка до сърдечна недостатъчност.
В последния ми дъх прозира утро -
отпия ли,
ще се променям.
Славно.
...
Стативът пуст е...
Без речитатив.
И тази част преглътнахме без музика.
Остава да налеем любовта си
и в полунощ
да я удавим.
Бавно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар