2/15/2012

Затрупано село

Така не бе валяло от години.
Студа покри небето и земята.
Изрониха се божите комини
над нивиците житни и полята.

И друмищата се прибраха в къщи.
Един потоп небесен ги прогони.
Зададе се и Северняк намръщен,
издуха всеки живнал божи спомен.

Добитъка и хората мълчаха.
Греди и след в едно запряха гърло.
Не помни никой пости ли валяха
или присъди. Беше мъртво, мъртво.

И само от оченцето на врана
очернила параклисните двори
с телцето си, надеждица пристана -
три грама за човека да се молят.

Горе.

21 коментара:

  1. Неделимо, не търся аналог с лица и със сезони... и все пак е такова затрупаното село. Поздрави. Там, съм го пропуснала, но тук не.

    ОтговорИзтриване
  2. Няма да е лошо да го има и там. Много е хубаво. "Не помни никой пости ли валяха или присъди"... Ех!... :)))
    Ф4

    ОтговорИзтриване
  3. Вале :))

    Нещо напоследък не ми се публикуват стихове там или другаде... Само тук пускам понякога по нещо...
    А и това точно си беше само някаква емоция заради наводнението покрай Свиленград, село Бисер... Гебран също..
    Не е литература.

    ОтговорИзтриване
  4. ǝsoɹ ʇǝɹɔǝs, не думай... Аз също така се чувствам. Не ми се пише.



    Защо така?!

    ОтговорИзтриване
  5. Виж, по-лесно е да кажеш "не ми се пише". По трудно е да не ти се пише, а да очароваш света с твоето не-вдъхновение. Не с амбиция да доказваш себе си, а с най-искрена обикновеност...

    Това стихче и до днес ме смахва:

    "Ще плувна в саксофонена мъгла
    на негърката в ритъма отсечен.
    Ще се люлеят тръпните бедра...
    Нима това си ти, човечество?..."

    От Вапцаров е.

    ОтговорИзтриване
  6. Не казвам, че не ми се пише а че не ми се публикува :р
    Пиша си... когато ми останат мигове от другото, с което съм заета.

    Стихчето е наистина силно...

    ОтговорИзтриване
  7. Не успяхме да хлопнем вратата
    под носа на градската невроза.
    И ето я - нахълтва във дома ни
    и се забърква с нас във симбиози,
    в които губим сили и слабеем.
    А тя разделя нас и ни владее.

    ОтговорИзтриване
  8. P.S. Ако спреш да пишеш, спирам и аз.
    4

    ОтговорИзтриване
  9. В стиха си прав, признавам...

    Ана не е честно да ми казваш, че спираш да пишеш, ако и аз :(
    При мен са временни тези неща, а и аз си пиша.. макар че по-рядко...
    Помагам за превода на една книжка сега, когато намирам време от децата (и двечките са болнички)и май не намирам много време :))
    Но има и друга причина. Преоткрих света без интернет. Навън...
    Градчето в което живея е скромно, но се намира на хълм, осеян с гори, между две морета в ниското - Мраморно и Егейско. Взехме една стара и красива сграда, преди е била мандра и в момента я префомяме за да работи. Сгушена е между боровете а в градинката и има шадраванче с форма на кръст с кръг в средата. Една от терасите, широка и комфортна, гледа към залива Сароз. Често сядам там с лаптопа за да напиша поредна глава от онзи роман. А морето отнася очите ми...

    ОтговорИзтриване
  10. Свят без интернет... Миналото лято бяхме със жена ми в Смолян за няколко дни. В ресторанта имаше една млада, подробно гримирана и лакирана сервитьорка. Помолихме я да ни сервира порция пържени картофки, ама да не са от полуготовите замразени, а пресни. А сервитьорката се учуди: "Как така пресни? Ох, да не би да искате от онези картофи, които ги продават цели, необелени и мръсни, дето трябва да се мият, белят и нарязват, а след това дълго-дълго да се пържат?"
    Та, такова нещо май беше и светът без интернет - прост картоф, както го е родила земята. Прост, пък вкусен.
    Пък за градчето и морето малко ти завиждам.
    Бързо да ти оздравяват децата и Честита Баба Марта! :)))
    Смислов4о

    ОтговорИзтриване
  11. Махмурлук

    Снощи пак бях на кръчма.
    Ракийка, бира, пържолка...
    Музиката леко ме мъчеше,
    а келнерката бе синеока.

    Днес удрям зелев сок,
    тих аналгин и водица.
    Не помня снощни подробности.
    Аз съм човек с липси.

    Привикнах дотам с махмурлука...
    Не знам от коя кръчма съм болен.
    Но ако има вълшебно меню,
    ще поръчам мен си отново,

    че да ида в планината най-горе,
    да посея в пустотата ѝ борче.

    бор4о :)
    (тва ми е новия никнейм)

    ОтговорИзтриване
  12. Бор4о :)))

    Вчера на фабриката се сдърпахме с управителя. Иска да отсече три големи бора понеже закривали гледката от ресторанта към морето. Казах му, че още едно подобно предложение и ще го уволним.

    ОтговорИзтриване
  13. Ако ще си уволняваш управителя, заради бор4етата, ще ти дам

    Рецепта за писане на музика

    Да вземем нотата "до".
    Тя е началото.
    Тя е детство и Яворов.

    С нотата "ре"
    прохождаме, падаме...
    Но - само за малко.

    Ако изсвирим "ми",
    пролетта ще прогледне
    с разцъфтели надежди.

    Във "фа" имаме блус.
    Първа любов отминава
    под кумовата плява.

    "Сол" доминантно
    реди съдбини.
    За тях сме готови, нали...

    Нотата "ла" е красива.
    Зряла и лятна.
    Безпределна и ясна.

    При "си" е малко особено.
    Краят ни пари.
    Дано има ново начало!

    Но това не е нотната стълбица.
    Това е куражът ни
    да продължаваме.

    ОтговорИзтриване
  14. Съжалявам, че се увлякох да пиша неадекватни коментари под "Затрупано село"!
    Много те моля, публикувай го в ХуЛите!
    4

    ОтговорИзтриване
  15. Радвам се, че ми оставяш коментари и си говорим тук :)
    Не искам в Хулите, малко почивка от стихове там... Само романа ще пускам. След време може пак...

    ОтговорИзтриване
  16. Неизсвирената нота
    (на Петя)

    Музика. Муза. Музикантска душа.
    Красива жена. И надежда.
    Пиано. Соната. Пияна луна.
    Неизсвирена нота простенва.

    Фотография. Графика. Фотоалбум.
    Портрет, уморил се от нежност.
    Усмивка. И вяра. И пролетен шум.
    Неизсвирена нота простенва.

    Дечица. Ръчички. Човечета дребни.
    С мед да ги храниш. Да гледаш
    как горестта ти не им е потребна.
    Неизсвирена нота простенва.

    Време. Безвремие. Бреме и хлад.
    Всеки ден се затваря във вчера.
    И думите "как си" са глухи и кратки.
    А неизсвирена нотата стене.

    Музика. Муза. Музикантска душа.
    Красива жена и харизма.
    Нотите свършват. Но няма да шавна,
    преди онази нота да ѝ изсвиря.

    ОтговорИзтриване
  17. Много красиво посвещение е...

    ОтговорИзтриване