Така не бе валяло от години.
Студа покри небето и земята.
Изрониха се божите комини
над нивиците житни и полята.
И друмищата се прибраха в къщи.
Един потоп небесен ги прогони.
Зададе се и Северняк намръщен,
издуха всеки живнал божи спомен.
Добитъка и хората мълчаха.
Греди и след в едно запряха гърло.
Не помни никой пости ли валяха
или присъди. Беше мъртво, мъртво.
И само от оченцето на врана
очернила параклисните двори
с телцето си, надеждица пристана -
три грама за човека да се молят.
Горе.
Неделимо, не търся аналог с лица и със сезони... и все пак е такова затрупаното село. Поздрави. Там, съм го пропуснала, но тук не.
ОтговорИзтриванеТам го няма...
ОтговорИзтриванеНяма да е лошо да го има и там. Много е хубаво. "Не помни никой пости ли валяха или присъди"... Ех!... :)))
ОтговорИзтриванеФ4
Вале :))
ОтговорИзтриванеНещо напоследък не ми се публикуват стихове там или другаде... Само тук пускам понякога по нещо...
А и това точно си беше само някаква емоция заради наводнението покрай Свиленград, село Бисер... Гебран също..
Не е литература.
ǝsoɹ ʇǝɹɔǝs, не думай... Аз също така се чувствам. Не ми се пише.
ОтговорИзтриванеЗащо така?!
:)
ОтговорИзтриванеВиж, по-лесно е да кажеш "не ми се пише". По трудно е да не ти се пише, а да очароваш света с твоето не-вдъхновение. Не с амбиция да доказваш себе си, а с най-искрена обикновеност...
ОтговорИзтриванеТова стихче и до днес ме смахва:
"Ще плувна в саксофонена мъгла
на негърката в ритъма отсечен.
Ще се люлеят тръпните бедра...
Нима това си ти, човечество?..."
От Вапцаров е.
Не казвам, че не ми се пише а че не ми се публикува :р
ОтговорИзтриванеПиша си... когато ми останат мигове от другото, с което съм заета.
Стихчето е наистина силно...
Не успяхме да хлопнем вратата
ОтговорИзтриванепод носа на градската невроза.
И ето я - нахълтва във дома ни
и се забърква с нас във симбиози,
в които губим сили и слабеем.
А тя разделя нас и ни владее.
P.S. Ако спреш да пишеш, спирам и аз.
ОтговорИзтриване4
В стиха си прав, признавам...
ОтговорИзтриванеАна не е честно да ми казваш, че спираш да пишеш, ако и аз :(
При мен са временни тези неща, а и аз си пиша.. макар че по-рядко...
Помагам за превода на една книжка сега, когато намирам време от децата (и двечките са болнички)и май не намирам много време :))
Но има и друга причина. Преоткрих света без интернет. Навън...
Градчето в което живея е скромно, но се намира на хълм, осеян с гори, между две морета в ниското - Мраморно и Егейско. Взехме една стара и красива сграда, преди е била мандра и в момента я префомяме за да работи. Сгушена е между боровете а в градинката и има шадраванче с форма на кръст с кръг в средата. Една от терасите, широка и комфортна, гледа към залива Сароз. Често сядам там с лаптопа за да напиша поредна глава от онзи роман. А морето отнася очите ми...
Свят без интернет... Миналото лято бяхме със жена ми в Смолян за няколко дни. В ресторанта имаше една млада, подробно гримирана и лакирана сервитьорка. Помолихме я да ни сервира порция пържени картофки, ама да не са от полуготовите замразени, а пресни. А сервитьорката се учуди: "Как така пресни? Ох, да не би да искате от онези картофи, които ги продават цели, необелени и мръсни, дето трябва да се мият, белят и нарязват, а след това дълго-дълго да се пържат?"
ОтговорИзтриванеТа, такова нещо май беше и светът без интернет - прост картоф, както го е родила земята. Прост, пък вкусен.
Пък за градчето и морето малко ти завиждам.
Бързо да ти оздравяват децата и Честита Баба Марта! :)))
Смислов4о
Честита и на теб... :)
ОтговорИзтриванеМахмурлук
ОтговорИзтриванеСнощи пак бях на кръчма.
Ракийка, бира, пържолка...
Музиката леко ме мъчеше,
а келнерката бе синеока.
Днес удрям зелев сок,
тих аналгин и водица.
Не помня снощни подробности.
Аз съм човек с липси.
Привикнах дотам с махмурлука...
Не знам от коя кръчма съм болен.
Но ако има вълшебно меню,
ще поръчам мен си отново,
че да ида в планината най-горе,
да посея в пустотата ѝ борче.
бор4о :)
(тва ми е новия никнейм)
Бор4о :)))
ОтговорИзтриванеВчера на фабриката се сдърпахме с управителя. Иска да отсече три големи бора понеже закривали гледката от ресторанта към морето. Казах му, че още едно подобно предложение и ще го уволним.
Ако ще си уволняваш управителя, заради бор4етата, ще ти дам
ОтговорИзтриванеРецепта за писане на музика
Да вземем нотата "до".
Тя е началото.
Тя е детство и Яворов.
С нотата "ре"
прохождаме, падаме...
Но - само за малко.
Ако изсвирим "ми",
пролетта ще прогледне
с разцъфтели надежди.
Във "фа" имаме блус.
Първа любов отминава
под кумовата плява.
"Сол" доминантно
реди съдбини.
За тях сме готови, нали...
Нотата "ла" е красива.
Зряла и лятна.
Безпределна и ясна.
При "си" е малко особено.
Краят ни пари.
Дано има ново начало!
Но това не е нотната стълбица.
Това е куражът ни
да продължаваме.
Много е хубаво, много...
ОтговорИзтриванеСъжалявам, че се увлякох да пиша неадекватни коментари под "Затрупано село"!
ОтговорИзтриванеМного те моля, публикувай го в ХуЛите!
4
Радвам се, че ми оставяш коментари и си говорим тук :)
ОтговорИзтриванеНе искам в Хулите, малко почивка от стихове там... Само романа ще пускам. След време може пак...
Неизсвирената нота
ОтговорИзтриване(на Петя)
Музика. Муза. Музикантска душа.
Красива жена. И надежда.
Пиано. Соната. Пияна луна.
Неизсвирена нота простенва.
Фотография. Графика. Фотоалбум.
Портрет, уморил се от нежност.
Усмивка. И вяра. И пролетен шум.
Неизсвирена нота простенва.
Дечица. Ръчички. Човечета дребни.
С мед да ги храниш. Да гледаш
как горестта ти не им е потребна.
Неизсвирена нота простенва.
Време. Безвремие. Бреме и хлад.
Всеки ден се затваря във вчера.
И думите "как си" са глухи и кратки.
А неизсвирена нотата стене.
Музика. Муза. Музикантска душа.
Красива жена и харизма.
Нотите свършват. Но няма да шавна,
преди онази нота да ѝ изсвиря.
Много красиво посвещение е...
ОтговорИзтриване