Откос

Когато ме четеш
ще свеждаш мигли
над румено - засрамени страни
защото думите ми
ще изпиват
росата от последните ни дни
защото музиката в редовете
ще ни сълзи
в задъхания пулс
от миговете, нощните...
където
танцувахме най - чувствения блус
с копринените ласки на стопения
от топлина
издъхващ, ален залез
по ръбчето на твоето търпение...
по устните
ми
търсещи
и палещи...

Когато ме четеш
и не разбираш
словата ми, ще ти говоря с пръсти

с най - тъмните очи
на слепотата ми.

Когато ме четеш, ще те завръщам.