Не помня как далече си от мен.
Не го изричай. Няма те, където
копнее изоставената тлен
и търси проявеното в сърцето.
Не помня теб... Но в ириса сълзиш
и те отпивам ежедневно, тихо.
И в нишичка от светлина мълвиш...
присъствие. А аз те роня в стихове.
Няма коментари:
Публикуване на коментар