12/08/2011

Писмо

Метафорите днес ме уморяват
а искам да ти пиша. И ти пиша...
Добре съм. Малко още ми остава.
Живея се, поплаквам... и въздишам.
Понякога се радвам на цветята.
И утрото за тебе ми напомня.
А вечер я прегръщам, самотата си -
прилича на дете, друг път огромна е...
Разхождаме по стари фотографии
очите си. До нас присяда спомен.
В душата ми претрупаните рафтове
писмата ни разгъват, и ги ронят...
и рецитирам стихове, сонети,
и редове, в които се обичаме...
И сядам да ти пиша, мое цвете.
А после си поплаквам, и въздишам.

4 коментара:

  1. Такова писмо!... Ако беше e-mail нямаше да е същото.:) Когато пишеш на ръка писмо върху истински лист хартия, му вливаш кръвта си, а листът почва да диша и после да гледа в очите получателя, и да го пита...
    Пък на компютъра, влюбен във уиндоуса, му е все тая кви му ги щракаш по копчетата.
    Писа рука Ф4ова :)))

    ОтговорИзтриване
  2. На ръка... с мирис на дърво, парфюм и сълзи...
    В нета няма аромати, нета е стерилен.
    Още пазя истинските писма между родителите ми, и моите до "непознато другарче" :)
    Колко е сладко и наивно миналото... и добре че е то...

    ОтговорИзтриване
  3. хубаво е стихото!

    ОтговорИзтриване