Светът ме е забравил...
в самота...
и пренаписва чужди ръкописи.
Около мен тече една вода -
безцветна и безименна,
без смисъл.
Поемам дъх, за погледа назад
и виждам две очи - ранимо нежни...
в които липсва пагубния глад
за залъка на личните копнежи.
Познавам те...
в сърцето ми нашепваш
извечните Слова на другостта.
И в тези две очи,
макар човешки...
към мен преливаш с нежност
Любовта.
Няма коментари:
Публикуване на коментар