Поглеждам
между двете твърдини
как сиромашкия ми хляб рои термити.
В колибката с обърнати страни
огнището припламва неизмито.
По устните ми - въгленова прах
полепва неизречени доверия
и с облачета дъх от древен страх
затръшва пооткрехнатите двери.
Проскърцва вятър, някъде навън
с поредното послание за зима.
От слънцето валят сълзи и тръни
в сърцето ми. Напомнят че го има.
А в кипналия чайник на смъртта
издиша за последно същността ми.
С единствения крак и вечерта
напускам дом, и обич,
и света ни.
Дон Кихот
ОтговорИзтриванеЩом времето над тебе се стовари,
заставаш в ъгъла, с ръце към тишината.
Със лявата разкъсваш календара,
а с дясната прегръщаш стари дати.
Едното ти око е вгледано навътре,
а другото е празно до стерилност.
И хващаш път нагоре с равна крачка,
но все се спъваш в своето безкрилие.
И само как вървиш!... Така човешки,
така невидим в себе си улисан...
А Бог, на който страшно разгневен си,
отдавна друг, като лимон го е изстискал...
И вкиснатите пръсти безобидно
подръпват кокала, що цял живот те дави.
А вдигнеш ли ръцете си за поздрав,
ти пак си рицар, който се предава.
В твоя блог все си задавам само един въпрос:
ОтговорИзтриванеда пиша или да не бъда? :)
Това стихотворение, което си сложила по-горе, кипналият чайник, който издишва за последно същността ти...
Е, това не го мога!...
Валери
Пиши и не бъди :)
ОтговорИзтриванеИ знаеш ли защо... - писането е обмен...
и защото Някой е казал:
"Бъди в света, но не от света."
Здравей, Валери...
http://www.youtube.com/watch?v=bWjxuFB-7Ts
ОтговорИзтриванеМонахиня пътува във влак. Чете библията. Срещу нея - хубава жена.
ОтговорИзтриване- Дъще, имаш много красиви бижута!
- Да, майко. Подарък са ми от моя любовник от Америка.
- Дъще, имаш много хубави обувки!
- Да, майко. Подарък са ми от моя любовник от Египет.
- Дъще, имаш много хубави дрехи!
- Да, майко. Подарък са ми от моя любовник от Франция.
Влакът спира. Монахинята слиза и се нарежда на опашка за автобус, водещ към манастира и.
Пред опашката спира Ролс-Ройс. Отвътре се надниква същата хубава жена и казва: "Майко, ела. Моят път минава край твоя манастир".
А в Ролс-Ройса - мини-бар, частен шофьор, интернет, лукс... Хубавата жена казва:
- Майко, не се чуди. Това ми е подарък от моя любовник от Лондон.
Пристигат. Монахинята слиза, влиза в манастира си. Единочка - два на три. Икона и легло. Почва да се моли, а на вратата се чука.
- Кой е?
- Ми,... отец Инокентий е!....
- Абе, я се разкарай с твойте вафли "Боровец"!!!
P.S.:
ОтговорИзтриване...отвътре надниква...
Хахахахаа как ме разсмя с този анекдот :))))
ОтговорИзтриванеАко не гледах един изумителен филм сега (Incendies) щях да ти кажа аз подобаващо нещичко за вафлите "Боровец" :)))
Но и утре е ден :р
До утре има много време, затова ще ти кажа още един:
ОтговорИзтриванеЕдна монахиня пътува на автостоп. Пред нея спира джип със затъмнени стъкла. Тя се качва, а вътре - четири мутри. Разбира се, всички я изнасилват подред. Накрая я захвърлят пред манастира и. Тя влиза в единочката си (два на три) и почва да се моли:
"Господи, благодаря ти, че всичко беше без грях, а пък - до насита!!!
Към Аноним който ми подарява стихове:
ОтговорИзтриванеТи как се казваш? Понеже ако не си само ти анонимен... съм подписала стихчетата погрешно...