9/09/2011

Яга

Поглеждам
между двете твърдини
как сиромашкия ми хляб рои термити.
В колибката с обърнати страни
огнището припламва неизмито.
По устните ми - въгленова прах
полепва неизречени доверия
и с облачета дъх от древен страх
затръшва пооткрехнатите двери.
Проскърцва вятър, някъде навън
с поредното послание за зима.
От слънцето валят сълзи и тръни
в сърцето ми. Напомнят че го има.
А в кипналия чайник на смъртта
издиша за последно същността ми.
С единствения крак и вечерта
напускам дом, и обич,
и света ни.

9 коментара:

  1. Дон Кихот

    Щом времето над тебе се стовари,
    заставаш в ъгъла, с ръце към тишината.
    Със лявата разкъсваш календара,
    а с дясната прегръщаш стари дати.

    Едното ти око е вгледано навътре,
    а другото е празно до стерилност.
    И хващаш път нагоре с равна крачка,
    но все се спъваш в своето безкрилие.

    И само как вървиш!... Така човешки,
    така невидим в себе си улисан...
    А Бог, на който страшно разгневен си,
    отдавна друг, като лимон го е изстискал...

    И вкиснатите пръсти безобидно
    подръпват кокала, що цял живот те дави.
    А вдигнеш ли ръцете си за поздрав,
    ти пак си рицар, който се предава.

    ОтговорИзтриване
  2. В твоя блог все си задавам само един въпрос:
    да пиша или да не бъда? :)
    Това стихотворение, което си сложила по-горе, кипналият чайник, който издишва за последно същността ти...
    Е, това не го мога!...
    Валери

    ОтговорИзтриване
  3. Пиши и не бъди :)
    И знаеш ли защо... - писането е обмен...
    и защото Някой е казал:
    "Бъди в света, но не от света."

    Здравей, Валери...

    ОтговорИзтриване
  4. Монахиня пътува във влак. Чете библията. Срещу нея - хубава жена.
    - Дъще, имаш много красиви бижута!
    - Да, майко. Подарък са ми от моя любовник от Америка.
    - Дъще, имаш много хубави обувки!
    - Да, майко. Подарък са ми от моя любовник от Египет.
    - Дъще, имаш много хубави дрехи!
    - Да, майко. Подарък са ми от моя любовник от Франция.
    Влакът спира. Монахинята слиза и се нарежда на опашка за автобус, водещ към манастира и.
    Пред опашката спира Ролс-Ройс. Отвътре се надниква същата хубава жена и казва: "Майко, ела. Моят път минава край твоя манастир".
    А в Ролс-Ройса - мини-бар, частен шофьор, интернет, лукс... Хубавата жена казва:
    - Майко, не се чуди. Това ми е подарък от моя любовник от Лондон.
    Пристигат. Монахинята слиза, влиза в манастира си. Единочка - два на три. Икона и легло. Почва да се моли, а на вратата се чука.
    - Кой е?
    - Ми,... отец Инокентий е!....
    - Абе, я се разкарай с твойте вафли "Боровец"!!!

    ОтговорИзтриване
  5. P.S.:
    ...отвътре надниква...

    ОтговорИзтриване
  6. Хахахахаа как ме разсмя с този анекдот :))))
    Ако не гледах един изумителен филм сега (Incendies) щях да ти кажа аз подобаващо нещичко за вафлите "Боровец" :)))

    Но и утре е ден :р

    ОтговорИзтриване
  7. До утре има много време, затова ще ти кажа още един:
    Една монахиня пътува на автостоп. Пред нея спира джип със затъмнени стъкла. Тя се качва, а вътре - четири мутри. Разбира се, всички я изнасилват подред. Накрая я захвърлят пред манастира и. Тя влиза в единочката си (два на три) и почва да се моли:
    "Господи, благодаря ти, че всичко беше без грях, а пък - до насита!!!

    ОтговорИзтриване
  8. Към Аноним който ми подарява стихове:
    Ти как се казваш? Понеже ако не си само ти анонимен... съм подписала стихчетата погрешно...

    ОтговорИзтриване