9/02/2011

@

Имам ли
повод да те разказвам...
нося нищо от теб,
нося...
спомен от пламъче,
топлило някога
пазвата ми.



http://www.youtube.com/watch?v=0FYjncbD6H4&feature=related

17 коментара:

  1. Ще бъдеш цвят. И аз ще бъда цвят.
    Някакви си цветове,
    светещи със собствени нюанси.
    Ако сме двама, ще е спектър.
    Настъпим ли се, ще е сиво.
    А разделим ли се, мракът ще е тайнство.
    :)
    Много обичам френската романтична поезия!

    ОтговорИзтриване
  2. http://vimeo.com/channels/238152

    виж какво си имам вече... :)
    (с мои снимчици)

    ОтговорИзтриване
  3. Какво му е актуалното на моя стих?
    Ми и той е потеглил като мен :)

    Неприлично стихотворение :)))

    Аз съм в дребна сприхава стая,
    от която чак ме боли глава.
    А се мъча да гледам в безкрая.
    Как е наивно и жалко това.

    Ти си в осмия седмичен ден.
    Къде точно си? Никой не знае.
    Защо, чудно, не можеш със мен
    да седнеш, да си помечтаем?

    Той безкраят уж дреме минорно...
    Аз, ти и той, до гроб непознати,
    се крием зад свойте прозорци
    и събличаме с общ поглед луната.

    ОтговорИзтриване
  4. Актуалното е... :) тайните мистични рози в сърцето - моето верую.

    Ти пишеш разкошно, не споделяш ли творбите си някъде, където мога да ги разгледам по-обширно?

    И кое му е неприличното :)Реален е. Гледаме към Светлината през стъклото на личността и погледа ни не достига по-далече от Луната - владетелката на диалектичния ни свят.

    А този стих е песен...

    ОтговорИзтриване
  5. Благодаря ти! От дъжд на вятър пращам по нещо (както сега) на приятели поети, които ме предизвикват, в смисъл - вдъхновяват, да покажа нещо свое в тесен кръг. То е нещо като мой своеобразен коментар. Но не мисля, че стихоплетстването ми заслужава вниманието на по-широка аудитория. Виж, в музиката не съм толкова скромен :))) Нищо че някой може да каже "А трябва"...

    ОтговорИзтриване
  6. Смислената поезия заслужава внимание. Съвременните автори пишем абстрактно (и често нищо не казваме в рими :) споделяме емоции и творбите ни откровено нямат никаква стойност. Може би ни липсва мъдрост, не зная.. подреждаме думички и си мислим, че пишем поезия :) но полета на душата всякак е красив, затова аз подкрепям дори такова писане. При теб не е така, редовете ти са изпълнени със смисъл. Споделяй, чета с удоволствие...
    Каква музика пишеш... може ли да послушам?
    Аз съм... не-добър слушател, не умея да слушам всичко а напоследък съвсем стесних предпочитанията си, но ще се радвам да чуя. Да си призная, по-ми е интересен процеса на писане на музика :)

    ОтговорИзтриване
  7. Ето - така става, като пиша коментари в интернет с бебе в ръце - забравих да поздравя с Добро утро :)

    ОтговорИзтриване
  8. Добро утро в 12 :)
    Хе, моите бебета отдавна пораснаха и вече ги чакам да си имат свои...
    Пиша джаз, мюзикъли, напоследък - доста поп (по популярни материални причини).
    В нета нямам много публикувана музика. Виж този линк дали работи

    http://youtu.be/LMyjh07MwPY

    ОтговорИзтриване
  9. Познавам този клип :)
    и умирам за гайдите в него...
    като цяло песента ми харесва, и мелодията и стиховете, но съм го споделяла и преди, май в блога на Пламен :)
    Харесва ми и комбинацията на народен фолклор с естрада (дано не бъркам стиловете) а за темата "Нестинари" нямам думи, вълнуваща и интересна е.
    Но аз сякаш повече залитам към старата българска естрада... и разбира се - най-вече слушам Сикрет Гардън и класика. Но то си ми е изкривяване от нещо това... :))

    ОтговорИзтриване
  10. Блус за пролетта

    Пак минзухар ще изплаче в обора
    със жълто по детските устни.
    И ще играе кокиче на двора.
    Ще хваща слънца, ще ги пуска...

    Ще се разгонят отново сатири
    връз зимата, старата, битата...
    А тя ще се свре в манастира си,
    задоволена без грях, до насита.

    Ще смръщи усмивка размекната
    човекът от снежната раса.
    Със шутовски сълзи ще клекне,
    изливайки в бял стих плътта си.

    Ще го чете вечността, във ръцете
    с небесна флигорна и фус.
    И на пролетта ще приспива сърцето
    с незатихващ есенен блус.

    ОтговорИзтриване
  11. Колко е бяла и тази ти песен,
    с петолиние от цветове.
    Носи ухание - идеща есен,
    носи и ледове.
    Всички са хубави, всички сезони,
    те са душевен разтеж,
    те са в човека от белия спомен,
    вдишал от слънчева скреж.

    Това ти стихотворение изумително прилича на идеята в една моя приказка за сезоните... Обичаш ли приказки?

    http://prikazchici.blogspot.com/2011/05/blog-post_22.html

    _______________________________

    Мисля да си отделя една страничка в този блог и там да поместя твоите неща, за да са едно място. Може ли..?

    ОтговорИзтриване
  12. Благодаря ти! Приказката ти е вълшебна поезия в проза!
    Ето ти още едно стихотворение за "моята" страничка, която никой няма да чете :)

    Глобална прогноза за времето

    Разплака се лятото. Излезе във пенсия.
    Утре - не дъжд. Ще вали тишина.
    Страстите летни, светкавици блясвали,
    ще ни напускат една по една.

    Глобално затопляне няма да има.
    Световните полюси, олюлели глави,
    в своите шатри ще се напиват.
    Слънцето - в нас, не във тях ще изстива.

    Ще падат камъни облачно-кичести
    и ще убиват белите щъркели,
    под чиито криле в любови се вричахме.
    А млечният път в душите ще млъкне.

    Ще се превърнем в палта и ботуши,
    ушити от мъдрата участ.
    Но ще се мъчим до зимъс да научим
    крадливата есен на вярност кучешка!

    ОтговорИзтриване
  13. Ще... те четат...
    много повече, отколкото когото и да било...

    ОтговорИзтриване
  14. Готово :)
    Но не зная как да пусна коментарчета в страничките...

    ОтговорИзтриване
  15. Всъщност, моля те, не си прави труда да ми събираш стихчетата в отделна страница. А и аз доста прекалих с моите писания. Все пак това си е твоя блог. Ако исках да се представя в нета като поет, щях да си направя свой, но чак пък толкова... :)))
    Просто имам тази "петльова привичка" да правя коментари на чужди стихове със свои, което май не е съвсем уместно.
    В поезията си ми напомняш на Амрита Притам, която много харесвам. Навремето написах няколко джазови песни за Вики Алмазиду по стихове на Амрита, които още ми седят в чекмеджето, поради многото препъни-камъчета с авторските права.
    Благодаря ти пак за добрите оценки! :)

    ОтговорИзтриване
  16. Този блог е посещаван от не повече от двама - трима, и страничката с твоите стихчета е за да не ги търся из коментарите ако поискам да ги почета, а и ми е приятно...
    Разбира се, ако не ти е приятно да я има, ще я махна.
    Аз също обичам да коментирам поезия с мои стихове, но са малко, които умеят да го приемат.

    Признавам, не бях чела Амрита Притам до днес... а поезията и е очарователна, светла, тиха...
    Благодаря :)

    ОтговорИзтриване